Wednesday, 10 August, 2022

Учебно посещение на ръководството на НСОРБ в Кралство Норвегия


Кметовете на 19 български общини посетиха Кралство Норвегия в периода 20-24 юни 2022 г. Посещението има за обмяна на опит и експертиза и се организира в рамките на проект „Растеж чрез активиране на местния потенциал – GALOP”.

Посещението започна със среща в малката община Лердал, намираща се в западна Норвегия. Кметът на общината г-н Одун Мо, запозна делегацията на българските кмета с предизвикателствата пред норвежката община от близкото минало, довели да предприемане на конкретни стъпки за развитие на местния потенциал.

В резултат на различни фактори – финансово-икономическата криза, закриване на редица компании и предприятия, и съответно на работни места, както и последвалата миграция на младите хора към по-големите градски центрове, общината е поставена в ситуация да се кандидатира за помощ от държавата.

В Норвегия за тази извънредни средства могат да кандидатстват всички общини с проблеми, като решенията за отпускане на средствата се решават съвместно от държавата и областта където е ситуирана общината.

Одобрената подкрепата е за периода 2012-2018 г. в размер на около 5,5 млн. лева. Кметът на общината сподели, че това са „много пари за една малка община“, както и че те са усвоени напълно.

С предоставените средства е създадена стратегия за привличане на млади хора, увеличаване на броя на туристи, които пренощуват в общината, както и инвестиция в изграждане на местното предприятие Sogn Frukt og Grønt AS. То има за цел да подкрепя местните фермери, които посредством своя доброволен кооператив имат възможност да предоставят продукцията си в компанията. От своя страна компанията сортира, опакова и осигурява дистрибуцията в други райони на страната. Компанията е една от най-големите в този сектор в западната част на Норвегия. В това предприятие общината има дял, като получава и приход под формата на данък оборот.

Въпреки, че очакваното голямо развитие след програмата не се случва, кметът заяви, че тя е била успешна: „Трудно е да се предприема и да се реализира бизнес развитие и промяна, финансовите средства не са единствения фактор за успех, но и способността да си сътрудничим“. Той допълни, че към момента се създават нови местни бизнеси и работни места. Кметът сподели, че освен негативите, пандемията от ковид е довела много местни туристи в района, подкрепяйки по този начин бизнеса в общината. Сред основните предизвикателства, разбира се е липсата на квалифицирани работници

В презентацията на Главният изпълнителен директор на общината бе представена основната структура и отговорности на общинското ниво. Сред акцентите бе съвместното сътрудничество между 7 съседни общини, включително общи комунални и други услуги.

Приходите на общината за 2021 г. са в размер на 60 млн. лева. Те са по-високи от тези за други сходни общини, основно заради производството на хидроелектроенергия. Най-голям дял разбира се имат държавните трансфери, втори са данъчните приходи. Около 75% от всички общини в Норвегия са въвели облагане на собствеността. За разлика от тях, Лердал не облагат частните лица, а само предприятията.

В рамките на посещението, кметовете посетиха и предприятието Sogn Frukt og Grønt AS, както и обновеният стар исторически център на селото, където са възстановени 161 дървени къщи, както и създадени малки местни бизнеси, основно ориентирани към кръговата икономика и предлагащи ремонтирани или реставрирани стоки, както и местни продукти.  

Основен акцент в програмата в Аурланд бе развитието на туризъм на територии в списъка на ЮНЕСКО. Кметът на общината Тругве Скердал запозна българската делегация на местни власти с дейността на ръководената от него община, голяма част от чиято територия е в списъка на културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.

Икономиката на общината е силно зависима от туризма, развиван в района на един от най-красивите фиорди в Норвегия, както и селско стопанство – основно малки ферми, произвеждащи месо и млечни продукти.

Проблемите, за които кметът сподели са високата безработица, която се е обострила особено много в периода на пандемията (20-30% в зимните периоди). Проблем, предизвикан и от факта, че по-голямата част от заетите в туристическия сектор са чужденци.

Сред другите предизвикателства са: липсата на квалифицирани кадри, пътно-транспортна инфраструктура, целите за нулеви емисии на вредни газове до 2026 г.

Тругве Скердал посочи, че на територията на общината няма гимназия, което принуждава учениците да пътуват около 2 часа в една посока. За облекчаване на този процес е осигурен транспорт, но много от тях са избрали да живеят на квартира в съседната община. Проблем е и липсата на болница, най-близката е тази в Лердал на около час и половина път с кола.

В отговор на въпрос на българската делегация, кметът Скердал разказа за последната реформа на местното самоуправление, влязла в сила през 2020 г. След проведен референдум сред гражданите е решено община Аурланд да остане самостоятелна. Към момента няколко общини в западна Норвегия обмислят отново разделянето си, включително и областта Вестланд, която е съставена от 2 от старите области.

Като един от основните приоритети на общината бяха посочени усилията за оптимизирането на туристическия пътнико-поток, които са силно ограничени от естествения планински релеф и вписването на големи части от територията на общината в списъка на ЮНЕСКО.

В рамките на срещата с представителя на Norway Best – компания, която управлява онлайн платформа за предлаганите в общината туристически и придружаващи услуги, бе споделено за нейното развитие и бъдещи планове. Платформата е създадена през 2014 г., като фокусът е върху пакетни услуги с нощувки, с фокус местните продукти.

Компанията съществува още от 1997 г. под името Развитие на ресурсите на Аурланд. Тя е създадена по предложение на кмета, за да се запази местната железницата във Флом.

Днес компанията управлява и предлага пътувания с корабчета по фиорда и железницата, предстои да развият и местен ски курорт. Местните туроператори и компании, предлагащи атракции могат също да ползват сайта за реклама на продуктите си като заплащат комисионна на компанията. Компанията е акционерно дружество, като общината притежава 33% и получава дивиденти.

По отношение на пристанището и целта за нулеви емисии до 2026 г. делегацията бе информирана, че големите круизни кораби ще спрат да акостират във Флом. Те ще спират на други пристанища като ще има възможност туристите да се извозват с екологичен транспорт до Флом.

Стопанисваните от компанията кораби за разходка са електрически, железницата също, а следващата година ще бъдат доставени и електрически автобуси за превоз на туристи. На годишна база железницата се полза от 1 млн. пътници, а с корабите пристигат 450 хил. пътници, от тях 250 хил. са с куризи, другите за транспорт между населените места. 95% от всички туристи са чужденци.

С делегацията бе споделено и че има много къмпинги, къщи за гости и по-малки хотели, но легловата база е недостатъчна, за да поеме целия туристически поток. Проблем е и струпването на всички туристи основно в летните месеци. бизнес планът на компанията включва изграждане на нов хотел до съществуващия във Флом, които ще бъде с изцяло екологичен дизайн и характеристики.

В рамките на посещението, българските местни власти се срещнаха и с кмета на Осло, г-жа Марияне Борген. в презентацията си пред ръководството на НСОРБ тя подчерта, че хората са както ресурс, така и богатство „Осло е град, в който не делим хората“, допълни тя. Населението в града е около 700 хил. души, а с околните общини стига до 1,5 млн., като езиковото многообразие е впечатляващо. В тази връзка общината работи целенасочено за изучаването на норвежки от чужденците, пребиваващи дългосрочно на нейна територия. Тя подчерта, че за всички деца на и повече от 1 година до предучилищна възраст е осигурено място в детска градина. Само 2 или 3% от децата не посещават общински градини. Освен това образователната система е изградена по начин, които да осигури на родителите спокойствие, че за децата им ще се полагат грижи докато те са на работа. Училищата започват около 8, като след редовните часове имат занималня до 3 или 4часа.

Кметът Борген подчерта, че друг основен приоритет за Осло е да бъдат първата столица без вредни емисии до 2030.

Кметовете бяха запознати със структурата и отговорностите на Осло, която има особен статут и както община, така и област и съответно нейните задължения са доста повече.

Към момента общината осигурява работа на 50 000 в своите структури, включително персонал в детски градини, здравни работници в извънболничната помощ и др. По този повод Осло се явява един от най-големите работодатели в държавата

На въпрос относно обществения транспорт в Осло бе посочено, че това е дружество, съсобственост между две области Осло и Викен. Приносът на държавата към обществения транспорт е изграждането на инфраструктурата. За целта се водят преговори, като настоящето споразумение, наречено Пакет 3 поставя основните отговорности за развитието на транспорта на общинско и национално ниво. Бе посочено, че по време на пандемията държавата е подкрепила финансово обществения транспорт. По отношение на уличната мрежа и нейната поддръжка, бе разяснено, че това е в компетенциите на общинското ниво.

В абсолютни стойности бюджетът на Осло за годината е 85 млрд. норвежки крони, от тях за оперативна дейност 66 млрд. В рамките на представянето на структурата кметовете бяха запознати с т.нар. парламентарна система, въведена още през 1986 и децентрализирана система и разделяне на Осло на райони от 1988. Тези райони също имат бюджети, но разпределени от голямата община.

Ръководството на Осло под формата на Общински (Градски) съвет е представлявано от 59 съветника, а общия брой на заетите в Общинския съвет е около 600 души.

По темата за Стратегията на Осло за климата, представителя на Агенция по климата Одун Гарберг посочи следните основни акценти:

Стратегията е приета през май 2020 и има 16 приоритетни области. Нейните основни цели са намаляване на вредните емисии с 52% до 2023 и с 95% намаление до 2030 г.

Като част от стратегията са предвидени и мерки, целящи подготовката на населението по отношение на предстоящите промените и преминаване към чисти енергийни източници, както и намаляване до минимум на вредните емисии. Интересен е фактът, че за да намалят вредните емисии, от общината насърчават закупуване на продукти, произведени в други области, което намалява замърсяванията от производството. Също така се очаква общото енергийно потребление да бъде намалено с 10% в сравнение с 2009 г.

По отношение на основните предизвикателства и източници на замърсяване бяха отбелязани 3 основни сектора, отговорни за 90% от емисиите: транспорт (52%); отпадъци с 25% (събиране и преработка) и строителство с 12%. Интересен е фактът, че от 2020 г. населението на Осло не може да използва нафта за отопление, като тази забрана е предхождана от период на преустройство на отоплителните им системи.

От 2026 г. ще започнат улавяне СО2 от изгарянето на отпадъци (енергията от инсенераторите се използва за отопление). Проектът включва изграждане на съоръжение за улавяне на около 400 000 тона въглероден диоксид годишно. В проведения пилотен проект резултатите показват улавяне на 90-95% за 5500 часа

За изграждането на съоръжението са необходими 9 млрд. норвежки крони, като те са за строителство и управление на администрацията. 1/3 финансиране от финансирането е от държавата, а останалата част се финансира от общината чрез общински предприятия и няколко частни компании. Проектът започва изпълнение след седмица, а самото изграждане тази есен. Очаква се след въвеждането в експлоатация в съоръжението да се произвежда около 1.8 тера вата топлина на година.

По темата за отпадъците, кметовете се поинтересуваха какви са разпоредбите относно депонирането им в Норвегия, като бе уточнено, че в Норвегия отпадъците се изгарят и е забранено съхраняването на органични отпадъци. Изключение има само за някои продукти, като например строителни отпадъци, които не могат да бъдат изгорени и съответно се съхраняват.

По отношение на сектор мобилност, българската делегация бе информирана за политиката на Осло за нулево-емисионен транспорт. Целите са преминаване към изцяло електрически или без емисионни превозни средства, насърчаване на колоезденето и вървенето пеша, премахване на замърсяващия тежкотоварен транспорт от града. В тази връзка от догодина 99% от автобусите ще бъдат електрически.

По отношение устройството и изграждането на транспортната мрежа бе споделено, че в централната част на града общината сама извършва строителните и други свързани дейности, докато за мрежата в погранични с други общини и области работят заедно в сътрудничество.

Накратко бе представена и тол ринг системата в Осло, чиято основна цел е намаляването на вредните емисии от превозните средства. Влизането в града се заплаща от всички с двигатели с вътрешно горене, а отскоро и от електроавтомобилите, но в намален размер. Тол системата е сериозно предизвикателство за реорганизацията на бизнеса, ползващ тежкотоварни превозни средства. В същото време тези компании, които са инвестирали в нови беземисионни превозни средства не заплащат такса до 2027 г.  Със средствата,  събрани от тези такси се инвестира в закупуване на екологични превозни средства за обществения транспорт, изграждане на вело- и пешеходни алеи, захранващи станции и др.

За да бъдат постигнати целите на нулеви емисии, данъчните разпоредби на национално ниво също предвиждат някои облекчения, като ползвателите на електро и беземисионни коли не заплащат някои такси и данъци, също така ползват отстъпка за паркиране, позволено е и да ползват бус лентата при минимум 2-ма пътника.

Освен обществения транспорт, до ноември 2024 г. всички таксита също следва да станат електрически.

Сходни мерки са предприети и за водния транспорт (лодки, фериботи и кораби), като 4 от фериботите на общината са електрически с капацитет за 350 пътника, а има и межуобщински с по-голям капацитет.

От 2016 г в Осло започва поетапното прилагане на строги изисквания за беземисионно строителство, първоначално за публичния сектор. Използва се техника, задвижвана от чисти източници на енергия, която е безшумна, също така материали, които не замърсяват и др.

Това е довело и до по-голяма удовлетвореност сред работниците по отношение условията на труд. От 2023 г. частните строежи също следва да станат беземисионни.

Темата за отговорностите, предизвикателствата и възможностите пред местните власти в Норвегия бе детайлно обсъдена и с председателят на Норвежката асоциация на местни и регионални власти (KoS), г-жа Гун Марит Хелгесен.