В периода 8-12.05.2023 г. в Норвегия бе проведено учебно посещение на “пилотните” български общини по проект ГАЛОП. Съгласно замисъла на партньорите от НСОРБ и KS българските участници, изпълняващи стратегии и проекти за развитие на местния потенциал по Малката грантова схема на ФМ на ЕИО, се запознаха от първа ръка с напредничавия опит на свои колеги от “селските” и “рибарски” общини Индерьой и Офиорд.
Норвегия, макар и част от ЕИО, запазва своята автономия по отношение развитието на първичните стопански сектори и води целенасочена пазарна, ценова и производствена политика в подкрепа на “средните” семейни ферми и фамилния предприятия. Те са гръбнакът на Индерьой и Офиорд, на силните местни партньорства и вездесъщото доброволчество.
Кметът на община Индерьой (население от 7 000 души), г-жа Ида Стуберг, запозна участниците с местната инициатива “Златното пътешествие”. Тя е формално партньорство между общината, земеделски производители, църковните настоятелства и бизнеса по създаване и маркетинг на специфичен туристически продукт. Общината участва със своите културни учреждения, фермерите с предлагане на качествени местни “занаятчийски” храни, църковните настоятелства с религиозното наследство, а малкият местен бизнес с места за настаняване, втъкани в ландшафта и съобразени с императива за опазване на природното наследство. Всеки рекламира всеки, “контролът” на качеството е неформален, но безкомпромисен, печели се от собствения продукт, без да се убива съседа/конкуренцията и да се уврежда общността.
Фамилните стопанства са смесени – така всеки фермер можа да се специализира по предлагане на определен хранителен продукт, като хем се отличава в списъка, хем обогатява палитрата на “Златното пътешествие”. Общината в партньорство с околните местни власти ползва услугите на водещи национални агенции за умело популяризиране на общия туристически продукт.
Участниците в учебното заведение бяха разведени от кмета на общината из някои от водещите “спирки” на Златното пътешествие и запознати с местните материални и нематериални специалитети.
Община Офиорд (4 300 жители) със своите десетки километри крайбрежие и малки острови по най-големия фиорд е заложила на оползотворяването на специфичните местни ресурс в рибарството и производството на енергия от възобновяеми източници. Общината се намира на пътя на миграция на сьомгата и развива както индустриално рибовъдство, така и любителски рибо- и фото- лов. Създадена е нарочна местна компания за насърчаване на местното развитие с участието на производителите, общината, финансовите институции и бизнеса. В Офиорд чрез съвместно предприятие (държава-общини-банки) е изграден най-големият парк от ветрогенератори в Западна Европа, който напълно задоволява нуждите от ел. енергия на общината и на съседните местни власти. Дивидентът от ветро-парка съставлява 20% от приходите в общинския бюджет и се инвестира в подобряване на основните услуги.
Политиките на Офиорд за развитие бяха обсъдени обстойно от участниците заедно със секретаря на общината и главно изпълнително лице, г-н Пер Йохансон. Големите проекти, обаче, не изместват местните производители и техните инициативи. Общината насърчава дори най-малките островни общности. Българската група посети остров Стокоя, където местната общност от 280 души създава своя компания, която има “монопол” в развитието на туризма, създаването на места за хранене и настаняване, организирането на културни, спортни и пр. прояви.
“От общността – за общността и … гостите“. Забележителни са степента на доброволчество и партньорство, стремежът към запазване на местния семеен поминък, както и липсата на административен тормоз по устройство на територията, ветеринарно-медицинските изисквания и тези по производство на храни в домашни условия.
Българските участници и норвежките домакини лесно намериха общ език, нашите общини имат природни, културни и стопански дадености, които в някои отношения далеч надвишават тези от студения европейски Север. Оползотворяването им за целите на общностното развитие, обаче, си остава нашето основно “политическо” предизвикателство.
|
Нашето предизвикателство е на фона на усвояването на Общата селскостопанска политика на ЕС. Какви са резултатите: За 15 години фермите в Европейския съюз са намалели с 5,3 млн. броя, което означава спад от 37%, информира Евростат. Отчетният период е между 2005 и 2020 г. Най-голям срив в броя и най-голямо окрупняване на стопанствата е констатиран в България и Словакия. Най-високи дялове на специализираните ферми има предимно в източноевропейските страни като България (73%), Унгария (72%) и Румъния (67%). Т.е. има еднопосочно развитие на моно-културно индустриално земеделие. |