Wednesday, 19 February, 2025

Добри практики

През 2019 г. НСОРБ стартира заедно с Норвежката асоциация на местните власти изпълнението на проект ГАЛОП. Проектът цели въвеждане на различен подход в подкрепа на местното развитие. Вместо спуснати отгоре приоритети, търсим местните дадености и потенциал. Въз основа на тези силни страни се надяваме да подготвим проекти, планирани от местните хора и работещи за тях.

За да реализираме нашата цел, събрахме информация за досегашните успешни общински програми, проекти и начинания, свързани с развитието на малките населени места, както и за бъдещите им планове за надграждане или оползотворяване. След анализ на събраните добри практики и идентифицираните местни активи, отзовалите се местни власти ще могат да кандидатстват с концепция за местно икономическо развитие, като 10 общини или групи от общини ще бъдат избрани с цел разработване на стратегии за местно развитие с пълната финансова подкрепа по проект ГАЛОП.

Тези общини ще бъдат включени в интензивния експертен и управленски обмен по проекта с норвежките местни власти и в учебните посещения в Норвегия. 

В следващите страници Ви представяме кратка информация за събраните по проекта добри практики и общински политики, свързани с насърчаване на местното развитие и съхраняване на местните общности.

Успешните примери, представени българските общини са обобщени в следните основни категории:

  1. Социалният капитал – предпоставка за бъдещо развитие;
  2. Културни постижения и наследство – основа и за икономическо оживление;
  3. Надграждане на стопанските дадености;
  4. Природата на хората – най-ценното богатство.
 

Основни трудности идентифицирани от общините, участвали в анкетата по ГАЛОП, във връзка с оползотворяването на местните дадености и потенциал

 

  1. По оползотворяване на природните дадености и историческото наследство

Местните власти извеждат на преден план липсата на адекватен собствен или местен ресурс за т.нар. „социализиране“ на местното наследство, в т.ч. осигуряване на достъпност, извършване на необходимите археологически и консервационни дейности, предприемане на охранителни мерки, изграждане на малка туристическа инфраструктура и съпътстващи мерки за управление и поддържане. 

Значителна част от обектите са държавна собственост (особено природните забележителности и територии), а друга са неприкосновена частна собственост (архитектурно наследство), като процедурите за неговото прехвърляне за управление или принудително съхраняване са твърде продължителни и тежки. Стопанското „оползотворяване“ на обектите и даденостите, разположени в защитени територии, на свой ред изисква внимателно планиране и балансиране на интересите на местен бизнес, местни жители, природозащитници и отговорните държавни ведомства. Постигането на взаимноизгоден компромис се оказва непостижимо в много случаи.

  1. Надграждане на стопанските дадености

За малките населени места и производители на земеделска/занаятчийска продукция се оказва особено трудно да пробият на пазара и да доставят свои продукти (обработени и с по-висока „добавена стойност“) директно на потребителите или на туристите. Затрудненията са от нормативно естество – непознаване или „несъответствие“ с наредбите и ограниченията за т.нар. директни доставки; „неконкурентни“ цени; липса на коопериране и възможности за общ маркетинг и популяризиране, липса на връзка с местния/областния/регионалния туристически бизнес и потребители.

Много местни власти  са се опитали да подкрепят своите стопани чрез организиране на нарочни празници и фестивали, на фермерски пазари и изложби на местните занаяти; на общи или общински кампании и проекти за реклама и популяризиране. Тези дейности са отчетени като недостатъчни. Нужни са допълнителни анализи и мерки по облекчаване на нормативните ограничения, по създаване на умения и платформи за коопериране, по осигуряване на приоритет или предимство за местните доставчици/производители/бизнес при обществените поръчки за общини и деконцентрирани държавни ведомства.

Редица общини разчитат на съживяване и активизиране на съществуващите промишлени или индустриални зони, като основните пречки за това (на база предходни опити) са липсата на кадри и свързаността. Демографската картина в малките общини не предполага обръщане на отрицателните тенденции, въпреки приоритетните инвестиции по линия на европейските фондове в инфраструктура и основни услуги за населението. Решения може да се търсят в работата със съседни общини и дори на регионално ниво, на което инвеститорите могат да намерят „изисквания минимум“ пазари, работна ръка, бизнес подкрепа (т.е. работа в мрежа и клъстеризация) и жизнена среда (в т.ч. образователни, социални, културни и пр. услуги). Малките общини и местните хора понастоящем трудно се отъждествяват с наличието на модерен бизнес и поприще на местно ниво.

  1. Оползотворяване на културния и социален капитал

Мнозинството от анкетирани общини разчитат на оползотворяване на своя социален капитал чрез т.нар. социално предприемачество в различните му форми.

Основните затруднения тук са липсата на социална и културна динамика в малките общини и населени места, изолирането на цели групи от населението и последващата апатия и дори деградация.

Изтъква се, че както цяла България, така и отделните общини са изключително богати на исторически/културни забележителности и будни хора, които, обаче, не успяват да се „реализират“ спрямо съвремието ни. Липсата на културни/социални услуги мероприятия на подобни места и стимулиращи външни интервенции, които да идват и да представят различни гледни точки, опит и философия, спира потенциала на тези места и на младите хора в тях. Активизирането на младите хора и като цяло на местните хора се оказва изключително сложен процес. Местните хора не се идентифицират и нямат съзнанието, че са част от богато историческо и устойчиво културно наследство. Те не вярват, че някой би имал интерес да дойде покрай това „скучно село или град“.   Не вярват на местните управници или на който и да е било, че прави нещо същностно за тях (местните). Губят навика да действат като общности и да полагат общи цели.

Това предизвиква търсенето на нови подходи за ангажиране на местната общественост. Общините се чувстват длъжници на младите хора, на учещите и работещи в общината. Затова прилагат или планират иновативни културни мероприятия, мобилни социални услуги, лидерски школи, общински програми за дребни местни инвестиции, създаване на общностни центрове, в т.ч. за работа с деца и младежи.

Целта им е да създадат възможности и пространства за комуникация и обмяна на идеи, както и да активизират местната общност, да дадат силата и страстта на младежите, на възрастните, на инвалидите да работят и да се чувстват включени в обществени каузи, в които да вярват и следват. За да бъдат хората съпричастни и да чувстват себе си като част от социалното поведение на местната общност и да виждат резултатите от собствената им дейност. Да участват в структуриран диалог и в самоорганизирането си, което да ги направи по-независими и дейни в бъдеще, в т.ч. в развитието на собствената стопанска дейност. Да искат да останат в общината, защото в нея има какво да се прави и е интересно, не само защото го правят те, а защото го правят заедно и с желание.

За тези новаторски начинания, обаче, обикновено има спорадични схеми да инвестиционно подпомагане на база централизирано спуснати критерии. Проблем е липсата на адекватни финансови възможности (на местно ниво) за осигуряване на устойчивост на инвестициите и финансираните „меки мерки“. Няма подпомагане, финансово и експертно (с изключение на откъслечни програми на НПО) за изграждане на капацитет по управление на тези процеси. 

 

Идентифицираните по-горе бариери и затруднения при предходните опити на местните власти да активизират своя местен актив и дадености ще бъдат допълнително анализирани  и използвани при изпълнението на последващите дейности по проект „ГАЛОП“, в т.ч. за систематизирането на предложения до отговорните централни власти за създаване на нарочни инструменти и нормативна уредба за стимулиране на местните иновации. Такива инструменти отдавна работят с подобаващи резултати, както може да се види от сборника с добри практики в Кралство Норвегия.