
НСОРБ и Норвежката асоциация на местните и регионални власти проведоха национален форум, посветен за потенциала на общините да се позиционират като значим фактор в местната и регионална икономика. Форумът бе част от програмата на Годишната среща на местните власти 2022 г.
Много от общините насочват усилията си към привличане на големи инвеститори, което нерядко се оказва безрезултатно, защото един от ключовите фактори за бизнеса е наличието на достатъчно квалифицирана работна ръка. Правилната оценка за потенциала на всеки регион и интересите на местната общност могат да разкрият други ефективни възможности за разгръщане на икономическия потенциал, каза при откриването на форума заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Димитровград Иво Димов. Как да впрегнем в полза на местното развитие икономическата активност на гражданите и предприемаческия потенциал на самите общински администрации е темата, която обсъдиха кметове от България и Норвегия.
![]() |
![]() |
![]() |
В рамките на Проект № BGLD-1.002-0001 „Растеж чрез активизиране на местния потенциал – GALOP” 10 български общини имаха възможност с подкрепата на НСОРБ и Норвежката асоциация да изготвят цялостни стратегии за своето местно икономическо развитие. По време на партньорския форум представители на местните власти на двете държави имаха възможност да обсъдят специфичните решения, които могат да бъдат намерени за превръщане на общината във водещ икономически фактор.
Кметът на Троян и заместник-председател на УС на НСОРБ Донка Михайлова представи прости примери как използвайки местните ресурси общините могат да станат независими, самостоятелни и разказа за първите уверени стъпки, които е предприела община Троян по пътя на своята икономическа независимост. Време е да насочим усилията си към ефективно използване на даденостите, с които разполага всеки регион, подчерта Донка Михайлова и сподели: „Темата все ни се изплъзва, може би защото така е по-лесно. Фокусираме усилия основно в проблемите. Всеки от нас знае, че за да обосновем нуждата от европейско финансиране трябва да обясним колко тежък е проблема; за да получим проект по националните програми или бюджетни средства от правителството – трябва да се оплачем. Държавата свикна да наказва общините с добри икономически показатели с по-малко финансиране. Заживяхме с максимата – колкото по-зле, толкова по-добре. Това започва да се превръща в житейска философия. Дали инвестирането в слабостите и проблемите е единственият път към силно и устойчиво развитие“ – заяви заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Троян Донка Михайлова.
![]() |
![]() |
![]() |
Нейното представяне беше насочено към необходимостта от промяна на философията в местната власт у нас – от инвестиции в слабостите в инвестиции в силните страни, защото те имат потенциала за стабилност и могат да се превърнат в локомотив за икономическата активност. Пасивният подход е характерен за повечето политики у нас, в това число и на местно равнище, подчерта Михайлова: „Имаме гори и земи – сечем горите, даваме под аренда земите и спираме до тук. Имаме човешки ресурси, имаме хора, които носят традицията в себе си, пазят културното наследство в сърцето си и това е също един сериозен ресурс“ – подчерта тя и обърна внимание, че през новия програмен период философията на интегрираните териториални стратегии може да се превърне във възможност за промяна на нагласите и използване на потенциала на партньорствата за перспективни инвестиции.
Инструментите, основани на водено от общността местно развитие и на местните ресурси, които местните хора трябва да облекат в проекти е добра възможност с европейски средства да бъдат променени нагласите на общините да работят по-тясно с местната общност и да насочват вниманието си към проекти, променящи икономическия профил. Михайлова посочи, че онова, което засега липсва на общинските екипи са достатъчно опит и достатъчно мотивация. „Свикваме да чукаме на вратите на министрите и да обясняваме колко са тежки проблемите и как парите ще ги решат“ – сподели кметът на Троян и подчерта, че освен наложената „традиция“ за този пасивен подход помагат липсата на целенасочена държавна политика за насърчаване на предприемачеството, липсата на воля за децентрализация, която да мотивира общините. Към тези дефицити могат да бъдат добавени и липсата на адекватно законодателство, което да позволява на общините гъвкаво да решават местните си проблеми.
Дадени бяха редица добри примери за оползотворяване на отпадъците, за развитие на комуналните дейности от самите общини и емблематичния пример за отглеждане на земеделска продукция върху общински терени. Промяната в начина на мислене изисква общините да са оценили своите възможности, да са формулирали ясни и перспективни решения и тогава да търсят подкрепа от държавата за законодателни промени или за финансово подпомагане.
![]() |
![]() |
![]() |
За участие в събитието в България бе делегация на Норвежката асоциация на местните и регионални власти. Как малките населени места намират потенциал и идеи за собствената си икономическа стабилност представиха г-н Кристиян Ларсен от Норвежка асоциация на местните и регионални власти, кметът и административният директор на малката община Лердал Одун Мо и Гюн Льорой. Независимо от своя размер и суровата природа норвежките общини успешно се развиват като привлекателни центрове за туристи, успешно развиват свои туристически компании, някои вече се развиват и като корабособственици за каботажни и пасажерски плавания.
![]() |
![]() |
![]() |
Споделен бе опитът на Норвегия в планиране и прилагане на инструменти за насърчаване на местното развитие и общините, които желаят да надградят своите дадености, в т.ч. програмата „Иновативна Норвегия“, Националния център за развитие на селските райони и др. Откроени бяха ключовите фактори за стопанското оползотворяване на местните ресурси:
- Способността да се разпознаят и оценят потенциал и силни страни;
- Следването на достатъчно дългосрочни планове за общинско развитие, обхващащи няколко мандата;
- Създаването на постоянни отворени процеси/механизми за ангажиране и мобилизиране на общността;
- Сътрудничество за стопанска и институционална устойчивост;
- Системна финансова и експертна подкрепа от страна на регионалните и национални власти.
„Условията и структурите в България и Норвегия са различни и норвежкият модел не може да бъде пренесен директно, но може да даде идеи, да провокира друг начин на мислене“, подчерта г-н Кристиян Ларсен. Според него ключов аспект за икономически просперитет на общините са специализираните местни компании за развитие, които се създават по инициатива на общините. Тяхната роля е да насочват и да подкрепят икономическата активност както на гражданите, така и на публичните структури – създават стратегии и проучват възможности, структурират бизнес вериги и дори сами осъществяват различни форми на бизнес. Това дава възможност на местните общности и общините да въвеждат повече бизнес логика в управлението. Важно условие за въвеждане на норвежкия модел е доброто сътрудничество между частния сектор и общините. На базата на този подход в Норвегия е изградена цяла мрежа от консултантски компании и центрове за подкрепа на предприемачеството на местно, регионално и на национално ниво, които функционират ефективно и развиват съвременни бизнес модели по места.
Представители на общините Димитровград, Исперих, Белица, Смолян и Елена представиха местни икономически проекти и инициативи, чрез които реализират местните природни, културни, стопански и демографски дадености. Не бяха спестени както успехите, така и сериозните трудности при реализацията на тези инициативи.
Представени и дискутирани бяха типовите модели за местно икономическо развитие, разработени съвместно по линия на проект № BGLD-1.002-0001 „Растеж чрез активизиране на местния потенциал – GALOP”. Всеки участник във форума получи и нарочно подготвения наръчник, посветен на тези модели.