Tuesday, 21 May, 2024

Развитие на местния потенциал – основа за модерното развитие на норвежките общини


От 19 до 24 юни 18 представители на български общини, сред които кметовете на Горна Малина, Златица,  Мездра, Тутракан и Чавдар, бяха на учебно посещение в Норвегия по линия на проект „Растеж чрез активиране на местния потенциал – GALOP”.

Те посетиха партньорските общини Тинсет и Рьорос, срещнаха се с местните ръководства и се запознаха с опита им в използването на специфични дадености на териториите, разработване на модели на партньорства за реализация на конкретни идеи, които дават тласък и нов хоризонт на регионите.

В този процес държавата има водеща роля. Политиката за насърчаване на инвестициите е на база регионално разделение: периферни (обикновено селски и отдалечени) райони със слабо представена или липсваща индустрия, и централно райони около големите градове с многосекторна икономика и възможности за последващо и надграждащо технологично развитие.

За периферните райони с моно-секторно стопанско развитие – основно земеделие, животновъдство и рибарство, които не винаги разпознават потенциала за развитие на местната общност, разработва специална програма – „Иновация Норвегия“. В подготовката й активно участие вземат местните власти.

Програмата се ръководи от секретариат – Агенция за развитие и инвестиции – с местни звена, установени или изнесени в съответните регионални власти.

Целта на програмата е да селектира местни власти и общности, бизнес и местни производители, които имат потенциал да въведат нови подходи и инвестиции. Търсят се новатори, подходяща среда за въвеждане на иновации, защото предварителните проучвания показват, че не всички общности могат да генерират или поемат нови начинания.

Програмата предлага комплексна подкрепа, в т.ч. финансова и експертна, тематични консултации и подкрепа за създаване на партньорства.

Уникална особеност на програмата е активната последваща работа и проследяване на бенефициентите. Представители на регионалните звена участват в екипите по управление на проектите и планират с ръководствата на партньорите необходимите последващи стъпки и проекти. С бенефициентите се работи с години, в поредица от проекти

Държавата насърчава инвестициите в централните райони като предлага допълнителни стимули в икономиката на знанието, техно-парковете и индустриалните зони.

В Тинсет има над 30 националност, вкл. успешно интегрирани бежанци и един българин. Общината залага на развитието на туризма като 30% от местните приходи се генерират от туристически данък. За запазване на автентичния облик на сградите, е приета местна наредба за градската среда, която поставя конкретни изисквания към облика на сградите, вкл. залага запазване на торфените покриви.

Общината привлича туристи с развити атракции. В автентична старинна сграда е изграден конен център, който предлага не само разходки, а и „конни лагери“, разходки с шейни и други активности.

Атрактивен планински хотел предлага на туристите настаняване в хижи, но и спа услуги. Те са привлечени и от възможността да посетят къщата на Дядо Коледа, да се разходят по обособените и поддържани туристически пътеки, да карат кану и каяк или да наемат велосипед. В района се намира най-голямата фирма за колоездачни преходи, които се организират по предварително определени трасета, одобрени от общината и собствениците на земи.

Районът предлага и възможност за посещение на оперен спектакъл на необичайно място – в планински имот на местен фермер. Opera di Setra предлага постановки на открито вече над 10 години.

В общината туристите могат да се насладят на местното екологично производство на сирене.

Рьорос се развива като миньорска община до 1997 г. След прекратяване на добива на медна руда, районът използва своя най-голям потенциал – културното наследство. Осем съседни общини се обединяват и създават туристическа компания, която управлява, промотира и развива Рьорското културно наследство. Част от него е минният музей, създаден в последната затворена мина. От 1980 г. регионът е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Туристическата компания разчита на подкрепа и от Националния фонд за опазване на културното наследство, създаден през 2002 г. и опериращ с над 100 млн. крони годишен бюджет. Териториите, обявени за културно наследство, са защитени с местна наредба. Тя се отнася до селскостопанските площи около центъра, минния пейзаж и дървените къщички. Наредбата забранява например смяна на врати и прозорци, произведени преди 1960 г. Те трябва да се реставрират, а собствениците имат право на финансова помощ от държавата.