Съдържание

1. Увод. 5
2. Фрьоя. 19
3. Аурланд. 25
4. Трюсил. 34
5. Афьорд. 43
6. Ванг. 49
7. Лердал. 58
8. Трена. 66
9. Глопен. 75
10. Рьорос. 83
11. Индерой. 90
12. Ключове към успеха. 98
13. Литература. 100
14. Приложение. 101

1.          Увод

1.1           Контекст

ГАЛОП е проект, финансиран по финансовия механизъм на ЕИП и цели създаване на местен растеж в селските райони на България чрез активиране на местния потенциал в някои внимателно избрани български общини. Проектът се изпълнява в сътрудничество между норвежките и българските партньори въз основа на хипотезата, че българските общини и местните общности могат да разработят подходящи модели за развитие, вдъхновени от успешния норвежки опит.

В продължение на много години Изследователският институт „Телемарк“ (наричан по-нататък „ИИТ“) провежда проучвания как да се постигне успех в регионалното развитие. ИИТ изучава общините и местните общности от десетилетия и придобива стабилно разбиране за важните предпоставки и ефективните стратегии за активиране на местния потенциал и създаване на растеж. Когато KS потърси норвежки партньор за проекта ГАЛОП, ИИТ беше избран, главно поради предишния ни систематичен преглед на така наречените „успешни селски общини“. В този доклад представяме портфейл от норвежки общини, които са работили систематично по създаването на места и са успели да постигнат положителен обрат от спад към растеж като цяло или в определени области.

Норвегия, обаче, е далеч от България, освен това са налице ясни различия в политическите системи, демократичните традиции, финансовите инструменти, местните предизвикателства, културата – всичко това трябва да бъде внимателно обмислено при прехвърляне на стойност и значимост между двете страни. Нашите знания за България са ограничени и затова когато представяме избрани норвежки случаи, не знаем как те резонират в контекста на България, но се надяваме те да послужат като вдъхновение за общините, чиновниците и политиците в България.

1.2           Норвежкият контекст

В този раздел представяме кратко въведение в норвежкия контекст. Норвежкото общество има сравнително дълга демократична традиция и е много егалитарно – понякога чужденците се приемат в известна степен като нещо необичайно и непознато. Норвегия има три нива на управление: държавно, регионално (11 областни управи) и местно ниво (356 общини). Основните общински отговорности включват образование (начални и прогимназиални училища и детски градини), първично здравеопазване (грижи за възрастни хора и инвалиди), социални услуги, местно планиране, селскостопански въпроси, екологични въпроси, местни пътища, пристанища, вода, снабдяване, местна сигурност и готовност, водоснабдяване, канализация и отпадъци, култура и развитие на бизнеса. В сравнение например с Швеция, Норвегия провежда съзнателна и активна политика за развитие на селските райони. Следователно Норвегия е по-малко централизирана от съседката си. От 2013 г. в Норвегия има коалиционно правителство, ръководено от Консервативната партия. Тази партия води активна политика по отношение на предприемачеството, стартиращия бизнес, частната собственост и предприятията.

Нивото на доверие като цяло е високо в Норвегия, със силно интегрирана традицията за взаимодействие и сътрудничество между различни сектори и нива в политическата и административната система (вж. Приложение 1 като пример за това как това твърдение е валидно, когато става въпрос за общините и техните най-важни сътрудници за бизнес развитието). Важни стратегии и споразумения за развитие се постигат както чрез официални, така и в неформални мрежи; корупцията, обаче, е нетипична. Норвежките стратегии за развитие в голяма степен разчитат на това междусекторно доверие и възможността да се работи  за постигането на общи цели, независимо от сектора или политическите партии. Стратегиите отразяват социална система, при която всички участници имат еднаква възможност да бъдат креативни, да изкажат своите предложения и да бъдат приети сериозно.

При това положение норвежкото общество е регулирано едновременно от законите и бюрокрацията на много нива. Например, има доста сложна регулация в полза на процесите на открита консултация с цел осигуряване участието на всички заинтересовани страни, която задължава държавните органи да оценят техния принос.

Едно съществено измерение на градоустройството и създаването на места в норвежките общини е изготвянето и вземането на решения по плановете. Следователно една от ключовите задачи на новоизбрания съвет е да изготви стратегия за общинско планиране. Има отделни планове за градоустройство и устройство на територията/създаване на места и за бизнес развитие. Повечето общини имат отделен план за бизнес развитие, докато създаването на места е част от общинския генерален план. Създаването на места е по-бюрократичен процес, при който политическите комитети и администрацията в общината вършат стратегическата работа повече или по-малко самостоятелно. От друга страна, бизнес развитието е по-сложен процес, в който са включени много различни участници, а институциите извън общинската администрация оказват влияние.

Едно предишно проучване на важни за норвежките общини сътрудници по отношение на бизнес развитието показва, че повечето общински съветници смятат „Иновации Норвегия“ (IN) за своя най-важен партньор за развитие (Moen 2011). „Иновации Норвегия“ е компания и национална банка за развитие, която е собственост на държавата и административните области, с регионални офиси, програми и цели, свързани с развитието в различните норвежки региони.

Сътрудничеството между общината и други местни участници изисква доверие между правителствените и неправителствените участници. Необходима е община с голям коефициент на легитимност и доверие между частните предприемачи. В следващите няколко параграфа обобщихме най-важните участници, подпомагащи бизнес развитието на местно ниво в норвежките общини, и техните роли (обобщението се основава на Angell et al. 2016; Vareide et al. 2019. Вж. също Приложение 1).

Министерството на местното управление и модернизацията (KMD) носи основната отговорност на държавното ниво на управление за политиката в областта на регионалното и местното развитие. Основните му сфери на отговорност са:^[1]

• Общите условия на правната и фискалната рамка за местните и регионалните власти
• Селска и регионална политика
• Жилищната и строителната политика
• Политиката на планиране и разпределение на дейностите по групи
• Държавната политика по отношение на персонала и работодателите
• Сградите и общите служби на централното правителство
• Политиката в областта на ИКТ и реформата на публичния сектор
• Самите (коренното население) и малцинствата
• Публичната администрация и защитата на неприкосновеността на личния живот
• Администрацията и комуникацията

По-конкретно министерството носи специфична отговорност за подготовката и провеждането на тясната политика на правителството в областта на селските райони и обща отговорност за координацията на широката политика на правителството в областта на селските райони. Тясната политика се отнася до инициативи и програми, пряко свързани със селските райони, докато широката политика се отнася до всички действия в различни администрации, министерства и агенции, които биха могли да окажат влияние върху развитието на селските райони.

В норвежката административна система съществува широк спектър от специализирани агенции и органи. Те са упълномощени или им е възложено да осъществяват дейността си от едно или няколко висшестоящи министерства (като подчинени агенции или като така наречените асоциирани органи). Съществуват и редица административни органи на регионалното и местното управление. По принцип министерството е отговорно за разработването на политиките, докато ежедневното администриране се делегира на подчинените или свързани държавни органи или органи на самоуправление (Angell et al 2016: 15). Например Министерството на местното управление и модернизацията отпуска средства за регионално развитие на областните управи, които от своя страна разпределят тези средства към много различни инициативи за развитие на местния бизнес в административните области въз основа на заявления. Средствата за регионално развитие се разпределят по административните области според централността. Това означава, че областните управи с голям брой общини в селските райони имат достъп до по-големи фондове за развитие в сравнение с по-централните областни управи.

Експертният център по развитие на селските райони (Distriktssenteret/CCRD) е национална правителствена агенция, филиал на Министерството на местното управление и модернизацията, посветена на укрепването на способностите на селските общини и регионите да развиват привлекателни общности. Целта на организацията е да вдъхнови и подкрепи местните сили за развитие и да допринесе за формирането на политики на държавно ниво. CCRD не провежда проучвания сам, но е отговорен за започване на изследвания и за предаване и разпространение на знания въз основа на научни изследвания и местен опит. Техните целеви групи са общини, областни управи и други участници с политическа и административна отговорност за развитието на селските райони. Приоритет на CCRD обаче са малките и средни общини, предимно – както показва името – в селските райони. Целта е да се засили способността на общините да развиват привлекателни местни общности с потенциал за растеж. Това предполага развиване на знания за това как местните общности могат да станат по-привлекателни за новите жители и, например, даване на съвети на селските общини за това как те могат да разработят разнообразен избор на жилища или как по-добре да приобщят новите жители в местната общност (Angell et al. 2016: 17).

„Иновации Норвегия“ (Innovasjon Norge/IN) е държавна агенция, която е съсобственост на държавата (Министерство на търговията, промишлеността и рибарството) и областните управи (IN също така отпуска средства от името на Министерството на местната власт и модернизацията). IN има специализирана отговорност за създаване на стойност чрез развитие на бизнеса и иновациите в цяла Норвегия. IN работи с широк спектър от задачи, инициативи и програми, мерки и схеми. Тяхната мисия е тройна: предприемачество (за да се гарантира, че новите предприятия оцеляват и се развиват); растеж на бизнеса (за да се гарантира, че съществуващият бизнес расте и е конкурентоспособен); и улесняване на иновациите. IN има няколко приоритетни сектора, но приоритетността е различна на ниво държава и на ниво област, в зависимост от регионалните различия и приоритетите на всяка областна управа (Angell et al 2016). Една от най-важните им задачи е да осигурят развитие в селските райони. „Иновации Норвегия“ има регионални офиси, обхващащи всички региони в Норвегия. Техните инструменти за развитие са големи суми безвъзмездни средства и заеми за бизнеса, но също така предоставят експертен опит, съвети и мрежов маркетинг. „Иновации Норвегия“ предлага също така консултиране, финансиране, експертиза и мрежи за норвежки участници в туристическата индустрия чрез националната компания за управление на дестинации „Посети Норвегия“.

Компанията за индустриален растеж (SIVA) е държавно предприятие, собственост на Министерството на търговията, промишлеността и рибарството. Целта на SIVA е да създаде по-силна среда за икономически растеж в селските райони чрез иновации, под формата на индустриални градини, паркове на знанието и т.н. В тези зони предприятията използват съвместно обектите и имат по-добри условия за сътрудничество и създаване на професионални и социални връзки. Важна цел е подпомагането на стартиращи фирми и предприемачи. SIVA инвестира в имоти – офиси и промишлени сгради – за да помага на новите предприятия. SIVA има частична собственост в повече от сто иновационни компании с различни размери в цяла Норвегия и се стреми да ги свърже с регионални, национални и международни иновационни мрежи. Всяка година SIVA подкрепя хиляди предприемачи и нови предприятия. SIVA си сътрудничи тясно с „Иновации Норвегия“ и Норвежкия съвет за научни изследвания (Angell et al 2016). От 2020 г., като част от продължаващата реформа на местното и регионалното управление в Норвегия, част от отговорностите на SIVA ще бъдат прехвърлени на областните управи.

Норвежкият съвет за научни изследвания (NFR) е централен съвет за планиране, иницииране, координиране и финансиране на норвежката общност за научни изследвания. Административно  той е част от Министерството на образованието и научните изследвания, но повечето министерства имат принос във финансирането на неговите дейности. Съветът се състои от няколко подразделения, сред които отдел за иновации, който работи за провеждане на правителствената иновационна политика. Изследванията, инициирани и финансирани в рамките на общи и специализирани изследователски програми, понякога влияят или имат цели по отношение на сферата на политиката в областта на селските райони и регионалната политика (Angell et al. 2016). Например, тяхната програма ФОРКОМУНЕ финансира изследвания, които имат за цел да стимулират иновациите в общините и областите. Един от ключовите аспекти се състои в засилване на сътрудничеството между изследователските общности и общинския сектор, за да се развият и реализират повече иновации. Програмата също така има за цел да допринесе за споделянето на знания и нови решения и за работата в мрежа между секторите и между общините, изследователската среда, предприятията и жителите.

Натоварен с редица задължения по контрол и управление, областният управител (Fylkesmannen) е представителят на правителството на Норвегия във всяка област. Областният управител е отговорен за мониторинга на решенията, целите и насоките, определени от националния парламент и правителството. Областният управител е подчинен на Министерството на местното управление и модернизацията, но също така е секторният орган за управление на редица важни области на политиките. Така областният управител представлява няколко министерства, както и дирекции и централни надзорни органи, които те обхващат.

Освен това областният управител представлява важно свързващо звено между общините и централните органи на властта, като предава информация от „отгоре надолу“ и обратно. Службите на окръжния управител работят за премахване или минимизиране на недостатъчната координация между централните правителствени агенции на регионално ниво (Angell et al. 2016: 19).

Много норвежки общини в селските райони са малки в сравнение с мащаба на задачите, които трябва да изпълняват. Като съветник и доставчик на професионална подкрепа, службата на областния управител предоставя компетенции, които може би липсват или са слабо развити в самата община. По отношение на политиката в областта на селските райони и регионалната политика ролята на областния управител като ръководител на регионалната селскостопанска политика и ръководител на регионалната политика по околна среда e от особено значение. Същото вероятно би могло да се каже и за отговорността на институцията по отношение на планирането за извънредни ситуации (напр. приспособяването към изменението на климата). Що се отнася до управлението на земеползването, областният управител защитава националните интереси като компетентен регионален орган по земеделие, околна среда, здравеопазване и готовност за спешни случаи. И накрая, областният управител контролира законността на общинските решения съгласно Закона за планиране и застрояване (Angell et al. 2016).

Областните управи са сред най-важните партньори на общините в работата по отношение на бизнес развитието. Те имат финансова сила и както споменахме по-горе, разпределят както държавни, така и собствени средства за развитие. Предишни проучвания са установили, че средствата за развитие, достъпни за общините в областта, са от голямо значение за стимулирането на дейности в рамките на бизнес развитието в общините (Johansen et al. 2017). Областните управи са също така съсобственици на „Иновации Норвегия“ и съответно участват във вземането на решенията за това какви трябва да бъдат приоритетите на регионалните офиси на IN.

Областните управи подпомагат общините и по няколко други начина. Те носят отговорност за регионалното развитие и регионалното планиране в рамките на границите на областта и имат експертен опит, който е важен за общините, по въпроси като публично планиране, статистика и аналитичен капацитет и обмен на информация. Не на последно място, областните управи изготвят и приемат регионални планове за земеползване и транспорт и планове в рамките на няколко други области на политиката. Тези планове дават насоки за общинското планиране и дейност. Освен това, областните управи често са естествената връзка между общините и публичните институции на регионално и национално ниво, ангажирани със задачи, свързани с научни изследвания, развитие и иновации на местно ниво. С други думи, областните управи имат ролята на възел в мрежите от знания и компетенции, които са важни за общините. Областните управи често са пряко ангажирани както в проектирането, така и в изпълнението на общински проекти за развитие.

В Норвегия има седем Регионални фондове за научни изследвания, управлявани съвместно от областните управи. Следователно областните управи имат ролята на участници в политиката в областта на научните изследвания. Регионалните фондове за научни изследвания имат обаче професионална автономия. Тяхната цел е да стимулират научните изследвания и иновациите на регионално ниво. Фондовете за научни изследвания финансират изследователски проекти, инициирани от частни и / или публични организации в региона. Когато бяха създадени преди около 10 години, тези регионални схеми за финансиране представляваха важно развитие в норвежката политика по отношение на регионалните научни изследвания и иновации, тъй като решенията за финансиране на дейностите за научни изследвания сега се вземат на регионално ниво.

Освен това повечето областни управи са създали регионални партньорства или мрежи. Тези партньорства често създават предпоставки за регионални бизнес стратегии, които отново са важни за общините. Сами по себе си тези партньорства не са официални институции, а по-скоро начин за координиране на различните регионални или местни институции, които са важни за бизнес развитието в региона.

Има редица научноизследователски и развойни институции, разположени в цяла Норвегия, като университети, университетски колежи и изследователски институти (например ИИТ). Тези институции участват в проекти за развитие на местния бизнес, финансирани от национални или регионални изследователски фондове.

В Норвегия има обширна йерархия от компании за управление на дестинации, както на областно, така и на регионално ниво, които обикновено са поне отчасти с публично финансиране и работят за развитието на регионалната или местната туристическа индустрия.

Повечето общини участват в междуобщински съвети. Междуобщинските съвети участват в широк спектър от проекти, свързани със социалното и бизнес развитието. Това включва съвместни бизнес стратегии, създаване на места за срещи и мрежи, мерки за увеличаване на привлекателността на региона и съвместен маркетинг. Междуобщинските съвети също така играят важна роля в координирането на общинските политики по отношение на областните и държавните власти.

Около половината от норвежките общини са създали свои местни компании за развитие. Тези компании са организирани като частни предприятия с пълна или частична общинска собственост и работят за бизнес развитието в общините и регионите. Основните им цели са да помогнат за създаването на повече работни места и растеж в нови и съществуващи предприятия, да засилят сътрудничеството между общината и местната индустрия / бизнес и да ръководят професионално програми и процеси за развитие.

Бизнес градините, инкубаторите и лабораториите за стартиращи фирми са различни форми на съвместно ползване на пространства за фирмите. Тяхната цел е да стимулират иновациите в малките и средните предприятия (МСП), както и бизнес развитието и предприемачеството в отдалечените и слаборазвитите райони на Норвегия. Чрез тези центрове фирмите имат достъп до дейности за работа в мрежа, споделяне на знания, консултации и маркетингови услуги, както и до други услуги, свързани със стартирането на нов бизнес.

1.3           Предишни проучвания

ИИТ имат осъществени предишни проучвания, които са от съществено значение за настоящия проект. В този раздел ще представим три от тези проучвания и техните общи заключения. Също така ще включим тези всеобхватни и задълбочени проучвания, когато представяме ключовете към успеха в последната глава.

1.3.1       Привлекателност и успешни общини в селските райони

Старшият изследовател в ИИТ Кнут Варейде формулира принципа на привлекателността за общините и разработи методи за анализирането му (https://regionalanalyse.no/; Vareide 2018). Въз основа на числата и статистиката той извършва анализи на общини и региони; кои от тях имат растеж и успяват в работата си по отношение на развитието и защо. Моделът на привлекателност се стреми да обясни растежа и развитието на конкретни места чрез два компонента: структурни фактори и местни качества. Местните качества се отъждествяват с привлекателността на мястото. Структурните фактори са външни двигатели, над които местната общност няма контрол, поне в краткосрочен план. Такива фактори включват благоприятно местоположение в район, където броят на работните места обикновено нараства или младо население, което води до излишък от население. Развитие, което се отклонява от очакваното (т.е. структурни фактори), отразява привлекателността на дадено място – която, разбира се, може да бъде както отрицателна, така и положителна. Според този модел привлекателността е дейностите или мерките, предприети за увеличаване на популярността на определена област (местни качества), като добри училища или други услуги, възможности за осигуряване на жилище и т.н.

Регионите, които успяват да създадат привлекателност, могат да постигнат прираст на населението, въпреки неблагоприятните структурни фактори. Методът е силно зависим от наличието на надеждни и последователни статистически данни за общинските обеми и икономика. Днес много общини използват тези анализи като инструмент за избор на правилната стратегия за развитие.

В предишно проучване на растежа и развитието на местно ниво в Норвегия, базирано на този метод, изследователите са направили някои общи заключения относно ключовете към успеха (Vareide et.al. 2018). Една от най-важните констатации е, че за да създадат растеж, общините в селските райони трябва да станат привлекателни както за потенциалните предприятия, така и за жителите. В районите, където местните компании могат да предложат повече работни места, общината трябва да се увери, че тя също е привлекателно място за пребиваване – и обратното. Нови наети лица могат да се установят в други, по-привлекателни общини наблизо, ако общината не предлага изкусителни жилища, дейности и т.н.

Безспорно е, че цялата общност трябва да бъде ангажирана, за да направи общината привлекателна. Следователно е важно да има отворени процеси, които да ангажират местната индустрия и гражданската общност. Взаимодействието между общината и местния бизнес е от голямо значение. В Норвегия взаимодействието между общината и доброволческия сектор също е важно – това е от особено значение за общините, които използват природното и културното наследство като стратегия за развитие.

Способността на общината да бъде катализатор и да мобилизира местните заинтересовани страни може би има по-голям ефект, отколкото наличието на добри планове, програми и стратегии. Въпреки това, използването на държавните планове също е от голямо значение.

Репутация §  Надграждай върху местните предимства §  Бъди оригинален и автентичен §  Работи върху своята видимост – похвали се с това, което правиш
Въпроси на земеползването и строителството §     Благоустрой своя град/общински център – силният общински център може да стимулира растежа и в останалата част от вашата община §     Картографирай жилищните нужди на хората от различни възрасти и с различни потребности §     Проучи възможностите за подкрепа по въпросите на строителството от регионалното и националното правителство §     Проучи интереса от публично-частни партньорства по проекти за жилищно строителство §     Ефективно управление на заявленията за строителство	Публични услуги и стоки §     Дръж сметка за нуждите на гражданите при разработването на общински услуги §     Доразвий една добра среда за живеене за гражданите §     Създай икономически растеж въз основа на съществуващата местна промишленост и сравнителните предимства §     Цени местния експертен опит и знания §     Доразвий комуникациите и инфраструктурата §     Бъди добър съсед, когато става въпрос за бизнес развитието. Предприятие в съседната община е добро за теб – и обратното.		Местна идентичност и култура §     Използвай времето и ресурсите за изграждане на обща местна култура и идентичност §     Култивирай чувство за общност §     Бъди позитивен и подкрепяй инициативите на други хора
Култура за сътрудничество и промяна
§     Постигни съгласие по общи цели за развитие §     Оползотвори ресурсите в местната общност и им дай възможност да дадат своя принос по въпроси, свързани с местното развитие §     Улесни доброволчеството §     Бъди смел и опитай нови методи на сътрудничество §     Осмели се да отпуснеш контрола, да поемеш рискове и да се провалиш §     Бъди търпелив – промяната не става за един ден		§     Работи системно за изграждането на доверие §     Комуникацията е важна – говори позитивно за нещата, включвайте се и се информирайте взаимно §     Бъди „подготвен за късмета“: Късметът е това, което се случва, когато подготвеността срещне възможността §     Работи за създаването на позитивни нагласи към промяната и иновативната организационна култура

Фигура 1 Моделът на привлекателността: Ключови думи и примери от норвежкия контекст за това какво може да се направи, за да се създаде местен растеж и развитие (Aastvedt, Magnussen, Vareide & Thorstensen 2019b).

Доста често местният икономически растеж и наличието на повече работни места ще бъдат свързани с късмета или липсата му. Въпреки това общините, които успяват, по-често са готови да поемат известен риск, нащрек са и са готови да предприемат действия, когато се появят възможности, например чрез актуализирани и добре подготвени общински планове и ефективни процеси за вземане на решения.

Допълнителни ключови фактори при изграждането на привлекателна община в селските райони според Vareide et.al. 2018:

• Преходът от непривлекателен към привлекателен отнема усилия и време
• Привлекателност се постига чрез сътрудничество между общините, местната индустрия и бизнес, доброволческия сектор и други.
• Ефективното и успешно взаимодействие между общината и другите части на обществото изисква висока степен на доверие. Общината е отговорна да изгради това доверие чрез прозрачни процеси на вземане на решения и открит диалог с общността.
• Най-добрата стратегия е да се работи бавно, но сигурно за улесняване на вече съществуващата местна индустрия и бизнес. Растежът обикновено се случва в рамките на вече утвърдени отрасли. Опитите за утвърждаване на чисто нови отрасли рядко са успешни.
• Общините трябва да бъдат подготвени да реагират бързо и ефективно, когато се появят неочаквани възможности.
• Общините трябва да бъдат подготвени за „късмета“ и да се уверят, че бюрократичните процеси няма да са пречка за инвеститорите и предприемачите.

1.3.2       Местни нива на доверие

Нивото на доверие в едно общество влияе върху икономическото развитие и благосъстояние (Wollebæk & Segaard 2011). Доверието е описано от някои като смазване на тъканта на обществото и осигуряване на възможност за социалното осигуряване и съвременните икономики да функционират ефективно. Международните проучвания показват силна връзка между нивата на доверие и икономическото развитие при сравняване на различни страни. Норвегия и другите скандинавски страни се характеризират с висока степен на доверие, заедно с висока производителност и благополучие. В страни с по-висока степен на доверие има ограничена необходимост от механизми за контрол и формализация. Следователно оперативните разходи са по-ниски (Torsvik 2000). По-лесно е да сключвате сделки, да търгувате и да си сътрудничите с други, а икономиката върви по-бързо и по-добре.

Няколко проучвания относно концепцията за доверие, проведени от ИИТ, показват връзка между местните нива на доверие в дадена община и привлекателността на общината за бизнес и заселване. С други думи, нивата на доверие могат да помогнат да се обяснят разликите в икономическия растеж и развитието, а също и между регионите и общините. Трябва да има доверие между гражданите като цяло, но особено между местните политици, служителите на общината (бюрокрацията) и бизнес общността. Как така? Е, една от предпоставките за дадено място да повиши своята привлекателност е ключовите участници да си сътрудничат и да координират своите усилия за подобряване на качеството на обществото. По-трудно е, ако не и невъзможно, да си сътрудничим ефективно на места, където няма доверие между тези, които трябва да си сътрудничат.

Основните измерения, когато става въпрос за местните нива на доверие в дадена община, са обобщени на фигурата по-долу. Идеята е да се илюстрира значението на доверието както между, така и в рамките на различните групи в общината. Нивото на доверие, което тези групи имат към други групи и институции извън общината, като областната управа, съседните общини, нестопанските организации и посетителите също е важно.

Местна идентичност  Оптимизъм

Местни политици       Общински служители

Областна управа

Община                                               Съседни общини

Бизнес общност         Доброволчески                       Посетители

организации (НПО)

Местни политици		Общински служители		Областна управа
	Община			Съседни общини
Бизнес общност		Доброволчески организации (НПО)		Посетители

Фигура 2 Илюстрация на нивата на доверие между участниците, които имат ключово значение за развитието и растежа (Aastvedt, Magnussen, Vareide & Thorstensen  2019a).

Първо, трябва да има високо ниво на доверие между местната бизнес общност и общината. Местните политици са единствените, които имат легитимността да определят цели и стратегии за развитие на общината, докато общинската администрация е тази, която ще прилага тези стратегии. Очевидно е, че ако бизнес общността няма доверие в политиците и служителите на общината, бизнес секторът само в малка степен ще отговори положително на стратегиите и инициативите за развитие на общината. Освен това общините, които имат ниско ниво на доверие между политиците и администрацията, ще се сблъскат с проблеми както при определянето, така и при прилагането на мощна стратегия за развитие.

Второ, тези три групи могат също да имат различна степен на доверие в себе си и между тях. Например вътрешният политически климат е важен. До каква степен дългосрочните цели и стратегии на общините имат широка политическа подкрепа (подкрепа от страна на политическите партии)? Ангажирани ли са политиците на общината с целите за създаване на положително развитие в цялата община или много политици са лоялни главно към конкретни части на общината? Доверието в рамките на бизнес общността е важно, защото може да повлияе на климата на сътрудничество между компаниите.

Последното измерение е нивото на доверие между тези три групи и други групи и институции като областната управа, съседните общини, местните организации с нестопанска цел и посетителите на общината.

Освен доверието, смята се, че силната местна идентичност и общият оптимизъм са положителни фактори за растеж и развитие. Общината има силна местна идентичност, ако гражданите се гордеят с нея, говорят за това положително и използват енергията си за създаване на съвместен растеж и развитие вместо вътрешна конкуренция.

1.3.3       Създаване на стойност

ИИТ разгледа две значими национални програми за създаване на стойност въз основа на местни природни и културни ресурси (Haukeland & Brandtzæg 2009; 2019). Тези проучвания показват, че за да се задейства местният потенциал за създаване на стойност, иновации и икономическо развитие, от голямо значение са процесите на активно участие на общинската управа, местния бизнес, академичните среди, организациите с нестопанска цел и гражданите (модел на петорната спирала). Набляга се по-конкретно на следните елементи:

• Създаване на взаимодействие между природните и културните (наследство) ресурси
• Междусекторна работа (община, местен бизнес, доброволци и академични среди)
• Включване на местната общност и местния бизнес
• Някои места изискват взаимодействие и сътрудничество между общини

Общинска управа

Граждани                                                         Местен бизнес

Създаване на стойност

на местно равнище

Нестопански                                        Академични

организации                                        среди

1.4           Методи и критерии за откриване на случаи

Нашата отправна точка за откриване на релевантни случаи от норвежкия контекст беше вече споменатият „модел на привлекателност“. Важно е да се подчертае как според тази теория успехът е равносилен на икономически растеж. По този начин концепцията за устойчивост не се взема предвид като успех сам по себе си, нито като социални или културни подобрения. Успехът е равен на повече работни места и прираст на населението, независимо от потенциалните отрицателни последствия в други области.

За този доклад съзнателно подбрахме общините в Норвегия с висока привлекателност. Първо направихме национално класиране на всички норвежки общини въз основа на общата привлекателност в периода 2011-2018 г. За да направим случаите по-подходящи за контекста на България, от една страна премахнахме някои от крайбрежните общини, където постигнатият успех е тясно свързан с рибната индустрия, и онези общини, които имат растеж поради имиграцията. От друга страна, добавихме някои общини, които не са непременно на първо място в класирането, но все пак са от особено значение в този контекст, тъй като те са работили системно за активиране на местните ресурси и са постигнали растеж в определени области.

В резултат на тези методи и съображения се стигна до следния списък на общини от цяла Норвегия: Аурланд, Фрьоя, Глопен, Индерой, Лердал, Рьорос, Трюсил, Трена, Ванг и Афьорд.

Фигура 3. Избрани успешни общини

Някои от следващите случаи произхождат в голяма степен от предишни проучвания, други в по-малка степен. За да адаптираме предишните проучвания към този специфичен контекст, имахме нужда от по-качествени данни. Новите данни бяха събрани чрез проучвания на общинския генерален план, особено на социалния елемент в него, уеб страници и вестници и чрез интервюта с важни хора в общинската администрация за допълване на тази информация (най-често кмета, ръководителя на отдела за развитие или общинския изпълнителен директор). Целта на този подход беше да се получат по-подробни познания за методите и ключовите стратегии, прилагани в норвежките стратегии за развитие.

Всички местни общности имат някакъв вид уникални ресурси, било то природни или човешки ресурси, пейзажи или специфични културни характеристики. Тези ресурси обаче не генерират растеж и положително развитие сами по себе си. Следователно, въпросът ни към тези общини беше какво направиха, за да се случи позитивен обрат и кой се включи в процесите? В следващите раздели ще дадем кратко описание на това кои фактори са били важни, за да се обърне отрицателното развитие в тези специфични норвежки общини. Наблегнахме на изясняването на следните въпроси:

• Какви бяха основните предизвикателства в района?
• Кои ресурси бяха активирани?
• Кои методи бяха използвани – ключови действия за успеха?
• Кои бяха действащите лица или организаторите на различните успешни инициативи?

За всяка община даваме кратко описание на контекста и предизвикателствата. След това описваме най-важните участници и какво са допринесли за развитието, със специфичен фокус върху общината. Често е трудно да се направи разделение между действащите лица и действията; следователно те са представени под едно и също заглавие. Завършваме всеки случай, като описваме по-нататъшните планове и резултати.

Pages: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15